Регистрация    Влез    Форум    Търсене    Въпроси/Отговори
Loading

Начало форум » Viva Lancia » Истории




 Страница 1 от 1 [ 3 мнения ] 



Автор Съобщение
 Заглавие: Две интересни случки...
 Мнение Публикувано на: 17 Дек 2008, 23:24 
Offline
Чел списания
Чел списания
Аватар

Регистриран на: 17 Дек 2008, 22:38
Мнения: 70
Местоположение: София
Кара: Fiat Coupe 20VT
И двете случки бяха през 2007 година.

1. Сага за едни чистачки или как да вземем Търново - София за 6 часа

На седми септември(петък) приключих нещата с командировката ми във Велико Търново . А и на другия ден имахме уговорена среща от форума на „О’Шипка” в „Люлин” и трябваше да се прибера обратно в София. Следобяд закарах колата на автомивка и я оставих да поизъхне още мъничко на паркинга. За последно проверих нещата които ме накараха да бия целия този път през почивните дни, пих едно кафе казах по едно чао на колежките и на един колега май, не съм сигурен. Паля, и газ към София. На отиване се бях запасил с всичко за което може да мечтае един сървайвър например минерална вода, кафе, кроасани и вафлички и две кутии цигари, но понеже мислех само как да се прибера по-бързо пропуснах тези изключително много бавещи ме процедури въпреки че се намирах в МОЛ и минах покрай куп магазини. По едно време взе да пръска дъждец, който в последтсвие си заваля като из ведро. И точно в този момент чистачките нещо загубиха синхрон и започнаха да се удрят кръстосват и в един момент спряха. Кога си мислите че е най-удачния момент да се развалят чистачките? През някой слънчев летен ден, когатато няма и помен от капка дъжд та хората правят разни молебени по този повод, а ти случайно пред блока преди потегляне искаш да изчистиш някой пилешки снаряд от предното стъкло? Ами де да беше така. Късния следобяд на Витиня в най-проливния дъжд, лека мъгла при ремонтиращо се едно платно, и движението от двете посоки е в една лента преградена в средата за сметка на аварийната лента, която бих могъл да използвам и всичко това зад един тир, който естествено нямаше калобрани(не че много щяха да ми помогнат де) и приличаше на самолет „Амфибия” участващ в гасенето на пожари. Точно след секунда не виждах нищо, а първоначално гениалната според мен идея да продължа да карам(нямах друг избор поне докато не намеря къде да спра) показвайки глава през прозореца се оказа провал освен качественото охлаждане което получих, вече не виждах и до предното стъкло. Имах късмет че след около минута каране, незнайно как безинцидентно се ремонтираше другото платно на пътя и всички автомобили пресичаха... с изключение на мен. Едвали щях да успея да взема завоя с каквато да било скорост, и си продължих направо(малко се пораздрусах, ама не беше фатално)и спрях веднага щом усетих че никои не ми е на задния номер. Точно за 30 секунди установих проблема - просто се развили гайките тедо държат чистачките, и те изкочили от шлеците. Все пак гайките си бяха там...но тръбно ключе 13... Единственото което намерих в багажника бяха малки клещи резачки(използвал съм ги някога при запояване на тънки кабелчета), бяха ми полезни докато си изрезвах ноктите в знак на безпомощност пред майката природа. По едно време видях че наблизо има спряла една „Нива” пишеше магистрална охрана, а ония тупан само сейр си гледаше, отидох попитах за някакви инструменти а той ухилен до уши ми предложи едно ключе 10-12 имаше такива в комплектите на едновременшните колела „Балкан” от тези малките по 110лв. Ммдам нямаше как да ми се размине толкова лесно, а и той веднага след това драсна на някъде. След около час и половина висене и оползотворяването на последните две цигари, дъжда понамаля с мъничко. Идеята за пътна помощ и това че ще ми струва една каруца пари ме нави да рискувам. А и ми беше изключително некомфортно да гледам ехидно ухилените физиономии на всички които преди това бях задминал по пътя. Пък и какво странно има в това да видиш напръв поглед спортна кола на аварийни на магистралата, като танк насред полето(знаете за кой танк говоря). А и се предполагаше че на „Витиня” дъжда ще спре напълно някъде началото или средата на идното лято. Издебнах момент и се включих в движението. После лекичко(на места с 80-90км/ч) в авариината лента се придвивжах бавно и славно. Поне настрани и назад виждах перфектно. Но предното стъкло започна да се поти много сериозно заради залепената ми в него физиономия, явно при неработещи чистачки няма оправия. Единствения шанс е климатика и го пуснах. Няма нищо по-хубаво от това на стъмване целия вир вода да караш на с пуснат климатик. Виждах не повече от десетина метра пред мен, а и любезните тираджии винаги бяха така добри да минат плътно до мен без значение че третата лента е свободна и няма приближаващи се автомобили. Освен тоновете вода които изливаха върху мен въздушната струя даваше допълнителна посока на автомобила, и за да хвана пак някакъв прав път ми беше нужна поне половин минута. По едно време видях и фарове срещу мен, които изобщо не се движеха, а някъде от ляво си имаше движение, реших че немога да разчитам това да е халюцинации и заковах спирачка. Оказа се катастрофа някаква астра комби се забила в патрулка, ама патрулката яко размазана, не че астрата беше по здрава де. На мястото имаше още една патрулка с двама полицай(явно само за да охарняват колите). Измъкнах се по някакъв начин и от тази ситуация, а полицайте въпреки странните погледи решиха да ме оставят да продължа, като и аз самия незнаех до къде. Малко след това скъсана гума от тир изхърчала или просто захвърлена в авариината лента, за малко не ме изхвърли от пътя, но в крайна сметка пак имах късмет. И така докато наближих София и видях табела с надпис „Яна” и един мост под който мога да спра, а и имаше и четвърта лента за завиващите. След като спрях с огромно задоволство установих че грозния шум който кънтеше в колата не е от стържене в мантинелата, а от тракането на неголямото количество зъби останало в устата ми вследствие на буйните млади години. А и усещането на едвали не скърцащитеми ставите при движение беше причина да поръзмърдам малко топката лед в главата ми. Тогава се сетих че имам някъде в багажника една чисто нова фланелка „шел ви пауър дизел” от някаква промоция за над 25 литра гориво, които заредих на тръгване. Преоблякох се това ми гарантираше поне още няколко минути живот преди да замръзна. Ей чак сега го разбирам ония пич дето прекоси „Ламанша” за някакво рекордно време и каза че температурата на тялото му е била под 32 градуса. Вече звъннах на един приятел с който заедно правим колата, обясних му за какво иде реч, момчето разбрано излезе и каза че ще дойде а аз му обясних къде. След половин час някъде, аз уж да му дообясня къде съм точно, а и истината беше да му дам малко зор, само чух „бързо че нямам батерия” и едно тиит-тиит-тиит после. Надявах се да ме е разбрал къде съм точно, и се преместих на по видно място - едно кръстовище което води към селото и съответно се идва от магистралата. Спрях на видно място пуснах авариини и за чаках. В следващия един час отново бях обект на внимание, както при първото ми спиране на магистралата. Този път доста заинтересовано една синя доста наточена лада петица изкачаше от всевъзможни места(незнам но това кръстовище сигурно се казва осемте кьошета) и от вътре две лица с несъмнено ромски произход, повдигаха глави а единия сучеше и мустак, можеби при вида ми на вкочанен и изтормозен небръснат тип с вида на чеченски бунтовник, очакваха че там ще приключа земния си път а за тях ще остане някаква плячка. Но лешоядите явно се спираха при мисълта, че иначе не лошо изглеждащата кола(без външни удари)и работещия на моменти двигател може да бързичко да дръпне на някъде, и ще си останат с гледането. И така след още малко чакане и няколко любопитни погледа от черномурите физиономии се появи и моя човек. Операцията по затягането отне между 10 и 15 секунди, и още толкова докато го преследвах с две по десет лева в ръката все пак е петък вечер а и бензих е харчил. В крайна сметка си тръгнах по пътя нормално, само дето за „дружба” не посмях да мина през циганската махала както обикновено, и го направих през „Слатина”. И така благополучно към 22ч си бях вече вкъщи.

2. Един прекрасен първи учебен ден!

Както се пееше в една песен...сутрин ставам десет – десет и нещо. Време да проверим неприетите повиквания от снощи насам, няколко но нищо съществено. Влизам в банята за 10 минути и после още 40 докато се бръсна(може би за по-лесно трябва да попитам някой овчар дето редовно стриже овцете си, предполагам че се справя по-добре от мен ). Гася компютъра и в този момент звъни телефона, и аз намествам хендсфрии-то(одавна детето изяде нещо телефона и сега не му работи микрофона, а аз нямам време д аго закарам на сервиз)започва се с въпрос „Пред компютър ли си?” Една майна на ум, и пак го включвам. След около час борба в мрежата хендсфри-то сдаде багаж, и го сложих да се зарежда. А точно тогава цялата фирма(600+ служители) реши да разговаря с мен. Трябваше да им затварям и после да ги избирам от личния си телефон, не ми се мисли за сметката накрая на месеца, принципно говорим с всички безплатно и те не са свикнали да пропускат важни тем от рода на „Чудя се дали да ходя на мач другата седмица”. В крайна сметка и с това се приключи, мятам лаптопа на рамо и бегом по стълбите, няма кой да чака асансьора. Оглеждам колата, и тази сутрин е усъмнала без нови драскотини. Паля и газ. За пореден път си доставям удоволсвие от включването на Цариградско шосе, още съм на втора и вече съм в най-лявата лента плътно зад някаква баничарка. Мммдам и всичко хубаво беше до „Плиска” от там надолу е поредния софийски ад, придвижване със скорост около 15 сантиметра в час(поне за всички предтсоящ им ляв завой по канала). Предполагам че на последното преброяване, все повече софиянци са посочили като постоянен адрес на местоживеене задръстването на „орлов мост”. По някое време успешно завих по „Евлоги” , и след още 2 или 3 цигари вече бях на НДК. После по „България” същата история, а междувременно ме информираха за изгорял монитор, което означаваше че отивам до офиса и после пак се връщам в този ад. И така...оставаше ми още един ляв и после десен завой и съм на улицата пред офиса. Но на левия се бях забил зад учебна кола, в което ненавременно потегляне едвали някой би се усъмнил. С няколко бързи финта и най-вече вниманието на инструктора(няма да описвам евентуалния съвет към младия шофьор, съдейки по размахания пръст по мой адрес), успях да стигна до последното препятствие един безобиден десен завой при навреме пуснат мигач. И там, там някъде на около пет метра след завоя късмета вече ми изневери, колоната паркирани от ляво автомобили, не позволяваше разминаване, а от среща с бясна скорост идваше накаква 155-ца. Трябваше да спра плътно в дясно за да го пропусна, правейки го не обърнах достаъчно внимание на ръкомахащия към мен човечец, приличащ на пенсиониран служител от Аерогарата(от тези дето „паркират” самолетите) а и трябваше да се досетя че е късно за утринна физарядка. Усетих странен шум и стържене, впоследствие се оказа изкъртен бордюр подло захвърлен на пътя. Обърнах се към човека с поглед умоляващ го да ми каже че бронята ми е цяла, а той видимо разочарован от моята незайнтересованост към неговите предупреждения приличащи на танц на абориген около казан с мисионери, махна с ръка и потегли по тротоара. Вече видимо разтроен продължих към офиса. Както винаги служебния паркинг препълнен, но намерих на близичко свободно място. Паркирах огледах колата нямаше поражения( в неделя обаче забелязах че бронята има процеп около 2-3 сантиметра от срещата с бордюра) и се качих в офиса. При изтормозения ми вид и нервно поведение колежката веднага предложи да ми направи кафе и нещо за пиене. До скоро беше секретарка но сега вече е мениджър маркетинг(брей как се издигат тези руси мадами), донесе ми и някакви сладки работи с които междувременно закусих. По някое време заредих телефона и хендсфрии-то, гепих един яко изтормозен монитор с максимална резолюциа 800х600 в багажника и давай смело. Стигнах метнах го пред вратата и звъннах да си го приберат с мотива че няма къде да паркирам и съм запушил няколко автомобила на служебния паркинг на военния клуб. Тръгнах да се връщам Заобикалянето на „Ал. Невски” беше невъзможно имаше митинг или просто някаква учителска стачка и разни даскалчета бяха плъзнали навсякъде около мен(ако в девети клас знаех че някога ще ми се отвори подобна възможност...), продължих на „Васил Левски” , но там пък срещу университета някакви идиоти монтират реклама с един кран на средата на пътя, е нямаше и капка жалост към мен този първи учебен ден, явно в отмъщение на доброто ми поведение и неотсъствията ми от училище някога. Успешно стигнах до офиса, естествено нямаше къде да паркирам, и останах в колата да видя дали ще се освободи едно местенце някъде. Осовбоди се същото от което тръгнах(аз дори реших че ми е на късмет!) Паркирах си, после в офиса рутинни неща до 18.00, пускам сота заключвам и тръгвам към колата. Е сега вече подозренията ми за световен заговор срещу личноста ми започваха да се оправдават. Немога да опиша ужаса с който наблюдавах втрещен в продължение на повече от минута. Бронята на някой идиотски джип беше забърсала повече от метър дясната ми страна. Както и да е и това трябваше да го преживея. Трябваше да го снимам но по обясними причини не ми е бил там акъла. Ако извършителя на това умопомрачително според мен деяние можеше да предполжи само една десета от благословиите по негов адрес които се въртяха в главата ми, на момента щеше да дойде с четка и синя боя. Взех да оппивам вратата и се оказа че не е толкова страшно, дори с няколко мокри кърпи почти всичко излезе, щетите се виждаха само при обстоен преглед. Видимо по-спокоен си тръгнах, като се замотах в центъра почти час и половина, напънах по цариградско. Реших да измия колата за да видя какво точно е останало като драскотини. Вече се беше стъмнило и пред блока нямаше какво да забележа. Но за сметка на това аларма се включи веднага щом я пуснах. Пуснах я отново и пак същото, няколко опита без резултат. Аларамджията ми е познат, звъннах му а той стигна до заключението че нещо я „дразни” ами хубаво де, ама това няма как да го обясня на съседите, които вече подаваха глави по балконите. Вече си представях как на сутринта някой униформен ми обяснява „Господине, алармата ви не се е включила вследствие на счупеното стъкло, а стъклото ви е счупено вследствие на включилата се аларма”. Заключих само с ключа и изтичах до магазина за шише ракия, след такъв ден най-малкото което можеш да направиш е да се отрежеш качествено. На връщане пробвах алармата и всичко беше наред, и аз проосто трябваше да наостря малко слуха си в следващите час-два. И така всичко отмина, а аз се съсредоточих върху бутилката с ракия.

В първата случка споменавам за един танк, предполагам че някои от вас са чели темата, но ще я пусна и тук като отделна, просто е уникална, и който не я е чел трябва да го направи.

_________________
Fiat Coupe
http://italauto-bg.net


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: 25 Май 2009, 19:51 
Offline
Виждал Lancia
Виждал Lancia

Регистриран на: 25 Май 2009, 16:51
Мнения: 30
Местоположение: София
Човече... колко дълги разкази :)
Прочетох ги и двата. Мисля, че си бил голям късметлия с дъжда и магистралата. Веднъж един дъжд така се изсипа по двулентов път, че и с чистачки едвам гледаш и се чудиш - да спра ли или ако спра този отзад няма да ме види и ще ме удари :)


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Две интересни случки...
 Мнение Публикувано на: 13 Юни 2009, 02:15 
Offline
Виждал Lancia
Виждал Lancia
Аватар

Регистриран на: 01 Юни 2008, 22:08
Мнения: 7
Местоположение: София
Кара: ...
LEVSKI написа:
установих че грозния шум който кънтеше в колата не е от стържене в мантинелата


Хахахах :)


Върнете се в началото 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 
 Страница 1 от 1 [ 3 мнения ] 




Начало форум » Viva Lancia » Истории


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

 
 

 
Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов