Оня ден се наложи да се прибирам от Разград с баба Дедра
До там стигнах с Дедрата на брата, а за обратно трябваше да се боря с първата ми любов... Не бях се качвал на нея от няколко години... Боже! Тръпката беше много яка. Лесно се кара турбо дизел, но този 1.8 - 8V издишащ атмосферен мотор на газ си е баш майсторлък да го караш и особено да изпреварваш
Честно бях забравил за какво става въпрос... като се сетя, че като я взех си мислех, че върви доста
Та за по-сигурно тръгнах аз на път още в 2.30 посред нощ с идеята да избегна трафика. Чудно пътуване - хладинка, птичките пееха... само дето поразпърдяната генерация ги заглушаваше. И по баирите... Бреее, че дълги скорости... чак на ІІІ се наложи да връщам!!! Криво-ляво излязох на Бяла на Русе-София и... там започнаха преживяванията - бая камиони имаше за този среднощен час... Иначе горе-долу за час стигнах Бяла (колкото и с Либра-та).
Настигам три камиона, които се движат с 80... Ами сега?! Тръгвам на ІV-та... ц - не ще да ускорява животното (пък багажника понапълнен), връщам ІІІ - рев до небесата... бреее стрелката на оборотомера мърда бавно като Либра-та на V
Със зор изпреварих първия тир... иде ред на другите два... нямам видимост, не знам правия участък колко е дълъг... Покарах така и по едно време гледам пак прав участък - плюя си в пазвата, ръгам ІІІ-та, мачкам коравия педал на газта... изпреварвам първия тир, включвам ІV-на на 100 и ахаа да изпреваря и втория (вече съм се изравнил с предницата му) и отсреща изскача друг тир... пуска ми тромби, присветка ми с фарове... Пак плюя в пазвата
Набирам... общо взето като вдигне над 2500 оборота на V-та се държи добре... На развиделяване стигам криво-ляво Златна Панега и... пак я втасвам - настигам колона циментовози... Добре че пъплят с 30 по нанагорнището към Ябланица... Последния пред мен ми цъка мигач - да, ама не смея... по едно време так - ІІ, газ... още не съм го презполвил и вече навлизаме в завой... припотих се на темето - късмет - нямаше кола отсреща... На ІІІ-та съм едвам ускорявам... На магистралата - газ - гледам да не падам под 3000 оборота, че на всяко катерене почва да губи скорост...
Както и да е в 8.20 бях вече в Благоевград. Стига толкова лоши работи! Иначе, като изключим мъките с изпреварванията колата се държа добре... като Ланча - даже по-удобна от Либрата в някои отношения, доста по-стабилна в завоите и с едно, доста по-първично, по-директно усещане от автомобила... много е странно. След повече от 250000 по родните пътища, този ветеран от 1994 година ме докара успешно... и то за горе-долу същото време като Либра-та, при това с голяма доза емоции
пред моята първа любов!