Текста е взет от издание на ИДГ България. Използвана е цялата статия, нито една част от нея не е редактирана, променяна или заменяна. Текста е напълно автентичен и хвърля светлина върху една много интересна тенденция по форумите и блоговете.
Юлия Уршева две седмици води война в чатовете на дир.бг и с подуто от синини лице разкрива тайните на е-бойното изкуство
Трудно ще намерим по-противоречива тема от флейма. С него се сблъсква всеки, който посещава редовно чатове и форуми. Никак не го долюбват цивилизованите потребители, но затова пък го обожават маргиналите. И не на последно място, обсъждането на която и да е тема, без да изключваме настоящата, винаги привлича сума ти народ, който иска да си “пофлейми” от сърце.
“Пак се е появил някой, който ще ни учи как да говорим с възрастните в мрежата!”. Тази реплика сигурно вече е на езика на нерваците. Не бързайте. Нашата идея е преди всичко да разберем кой, как, защо и какво прави с флейма, както и да споделим наблюденията си как това го правят у нас и у неговите създатели, американците.
Какъв пикник без мравки?
Как ли не се е виела по въпроса що е флейм пространната мисъл на компютърните журналисти. Оказва се, че това е и аналог на електронното варварство, и разновидност на виртуална ролева игра, и борба със свободата на словото в мрежата (Jon Katz. Flaming Freud: Analyzing Homo Incinerans),
http://features.slashdot.org/article.pl ... d=95&tid=9. Особено интересно е определението на флейма като “мрежови шахмат” или упражнение по риторика с използването на “мили” думи (Heenan A. Guide To Flaming),
http://www.advicemeant.com/flame/02strategy.shtml.
Иначе казано с думи прости, флеймът представлява гневен сблъсък във форум, който от темата на дискусията се прехвърля върху личността. Той възниква в резултат на нарушаване на принципа на взаимодействие в общуването, когато изказваме мнение без да вземем под внимание очакванията на нашия събеседник. Флеймът е отличен пример за такова несъответствие. Човекът се обърнал с молба за помощ за настройка на софтуер, а вместо това някой му е обяснил колко е “умен”. Или хората си обсъждат тихо и кротко някакъв бъг, а изведнъж някой разбирач им разкрива, че нищо не разбират и в такъв случай е най-добре да се захванат с политика, щото там простотията не личи. Само човек с железни нерви и изтръпнали пръсти може да се сдържи да не се изкаже подобаващо за новодошлия.
Тези примери отразяват две основни разновидности на флейма – инициативен и реактивен. Първият вид е свързан с агресивното поведение на отделния потребител по отношение на Интернет обществото (един вид, не ми дреме за вашите традиции и интереси). Вторият е характерен за ситуация, когато най-неутралното съобщение предизвика неадекватна реакция: “К’во задаваш тъпи въпроси тука, говедо”.
Защо именно форумите са мястото, където виреят най-добре флеймърите? Първо, това се дължи на запазването на историята на дискусията – обикновено на 274-тото съобщение хората забравят откъде е започнало всичко, а във форума може да сравните 52-ро и 152-ро съобщение и да хванете опонента в противоречие. Второ, налице са строги правила, по които си избирате тематична категория, където да си кажете болката, или създавате нова (ако има възможност). Правилата на общуване обаче стимулират отклоненията в поведението на потребителите – достатъчно е да пуснете няколко съобщения “не по темата” и цялото Интернет блато ще се надигне в един глас да ви дава акъл. Така че уеб етикетът сам си прави меча услуга. Флейм ще срещнете най-често в немодерираните форуми, което е съвсем разбираемо. Модераторите са чистачите на форумите и елиминират флейма преди да е прераснал в лавина от ругатни. Докато в безстопанствените дискусии “великите творения” на флеймърите остават непокътнати за поколенията.
За натрапчивите идеи и нереализираните потребности
Много потребители сякаш изпитват някаква необяснима нужда от флейма, в противен случай споровете, наситени с взаимни обиди, нямаше да избухват навсякъде. Ако се вгледаме по-внимателно, движещите механизми зад поведението на флеймърите ще ни станат съвсем ясни (Campbell T. Flame Wars And Other Online Arguments,
http://members.aol.com/intwg/flamewars.htm.
Не). ме закачай, нервен съм......Хората са емоционални същества и трудно някой ще ги накара да преброят до 10, и да подтиснат спонтанната си реакция. Общуването в Интернет ни е научило да реагираме на случващото се около нас още по-бързо – достатъчно е да натиснем бутона Send. Но ако написаното на хартия може да смачкаме и изхвърлим в кошчето, това, уви, е невъзможно, с “прибързания постинг”.
Те са някак нереални.....Компютърното общуване създава чувство за полуреалност. Опитайте се да обидите някой на улицата и последствията могат да бъдат доста осезаеми. А в мрежата сякаш нямаме страх от нищо и от никого. Най-много да ни изхвърлят от форума, като ни блокират IP-то, което едва ли ще спре истински целеустремения флеймър.
С добри намерения.....Замисляли ли сте се някога защо във всеки форум, където е пълно с Интернет маняци, които “pi6at prailno” и “гръмотно”, току-току и се разрази дискусия за грамотността. Работата е там, че някои потребители смятат Интернет за място за приятно и необременено с условности общуване, където всичко е позволено, стига да срещнеш разбиране. Други пък незнайно защо са убедени, че точността на израза в мрежата стои над всичко и са си поставили за цел в живота да вкарат непросветените в правия път. Понякога в зависимост от ситуацията участниците в дискусията могат изведнъж да сменят позицията си, а после неочаквано пак да се върнат на старото си мнение. Свършил с аргументите, опонентът ви ще започне разследване каква оценка по български и литература са ви поставили в пети клас. Някой е намерил грешка във вашия постинг – веднага ще бъде заклеймен за педант и кухар.
Егомания...Тук в общи линии всичко е ясно – никой не обича да не е прав. Всеки се стреми да надвика другия, за да отстои своето мнение и да се побори за правдата. Всъщност, в повечето случаи събеседниците така се увличат в тази борба, че мъглявата идея за смисъла на спора бързо се избистря и настъпва истинска “егомания”.
Е, може и да е прав, но аз по-добре ги разбирам тези работи...Тази позната на много от нас психологическа ситуация си има сериозно научно наименование – избягване на когнитивния дисонанс или избягване на разумното противоречие. Да речем, че съм убеден, че моят любим браузер е просто върха, самото съвършенство и олицетворение на безопасността. Изведнъж някой мисли иначе, че и предлага убедителни доказателства за обратното. Нима може да съм бил толкова наивен? Мнението остава непроменено и всякакви силни аргументи се отхвърлят с лека ръка. Подобна ситуация е типична за флейма. Всеки упорито търси потвърждение на собствената си гледна точка и когато не намери такова, се прехвърля върху личността.
Никой не ме чува...Като се вземе предвид количеството на съобщенията, които ежеминутно се появяват в популярните форуми, на никой няма да му се строи странно, че някои от тях остават без отговор. Те са или просто безинтересни, или не е останало време да им се отговори. Така или иначе, техният автор е разочарован – “Ето, никой не иска да ме слуша! Нека, нека...Сега, като пусна 20 еднакви съобщения, веднага ще ми обърнат внимание!”
Никой не ме разбира...Неразбирането при общуването в мрежата е лесно обяснимо. Ако не се изкажете добре, веднага ще си намерили десетина недоброжелатели. Още по-лошо е, когато се е изгубил контекстът на съобщението. В Интернет той може да бъде създаден само с помощта на красноречието на събеседниците. Всеки в рамките на собствените си възможности се опитва да обясни на другия, че именно това е имал предвид, колко е уверен в своята правота и че е вече едва ли не е “последна инстанция за истината”.
Деликатни теми...Деликатни са, защото, колкото и да се стараеш да балансираш, дискусията така или иначе ще потъне в “пламъци”. Към тези “флеймогенератори” спадат етическите аспекти на аборта, легализирането на наркотиците, вярата в Бог и т.н. Списъкът е дълъг.
Патологични случаи
Когато флеймът се превръща в начин на живот в мрежата, става дума за болестно състояние. Един от най-пренебрегваните случаи е тролингът. Трол се нарича потребител, който целенасочено провокира флейм. В безобидна дискусия изведнъж се появява съобщение от неизвестен гост, в което се обиждат или “идиотите, които са пуснали корени тука”, или самият форум е наречен “самата посредственост”, или просто в него се казва “Тука ВСИЧКО ме дразни якооооо!!!’. Ама защо така? А тролът само това и чака – учаснтиците във форума, почервенели от възмущение, да забравят защо са се събрали и да започнат гневно да разговарят само с него. Най-добрият начин да “информирате” трола за вашето отношение е да го игнорирате.
Бринкинг – това е за любителите на екстремните спортове, които обичат да се разхождат по ръба на пропастта и да се плезят на модератора. Те внимателно нарушават правило след правило и чакат кога търпението му ще се изчерпа и ще ги изгони от форума. И ето го идеалният повод да се оплачат на целия свят от модератора-тиранин, който си е въобразил, че е център на Вселената.
Локализирана версия
Флеймът, както и всички останали радости и мъки в Интернет, е дошъл от САЩ. Какво отличава тамошния от родния флейм? Избрали сме два форума, за да сравним как се води битката отвъд океана и у нас..
Процентът на съобщенията, съдържащи флейм, е приблизително еднакъв. За разлика от американците обаче ние използваме по-често обидни думи, без да си правим труда за някаква аргументация: “Кво бе, идиот?”, “абе, кретени” и хиляди вариации все в този дух. Отвъд океана подходът е друг и обиди се срещат почти два пъти по-рядко. Техният рационализъм се е проявил и в тази област и да се обиждат всички наред и всеки поотделно не е прието. Оскърбителят трябва да има предвид, че в защита на незаслужено обидения ще се вдигнат другите участници във форума и той рискува да се окаже малцинство. Използването на обидна дума там предполага минимално обяснение, ако ще то да е отнесено и нещо, свързано с всеобщото човешко благо. Най-често прилаганата тактика от американските флеймъри е даването на оценка на мисловните и комуникативни способности на събеседника. Като че ли нарушаването на логиката, изсмуканите от пръстите аргументи и неумението да се спори за тях са най-големите грехове. За съжаление, не може да кажем същото за родните флеймъри, които разполагат с много по-голяма свобода на действие, а и в нашето съзнание представата за конструктивен спор все още е доста размита. Не бива да разглеждаме флейма като изцяло отрицателно явление, като “чумата на Интернет”. Може да го приемем като един вид индикатор за жизнеспособността на уеб обществото. С разрастването му се намалява ефективността на общуването, а ограничаването му предизвиква проблеми с емоционалния заряд на събеседниците. Често ожесточеният спор в мрежата дава доста положителни резултати. И тук не става дума само за способността на флейма да “пуска парата”, без да се стига до ръкопашен бой.
Например, във форумите флеймът може да е много актуален, когато се привличат нови потребители. Търканията с “аборигените” могат да сплотят обществото. Повечето флеймъри, които до вчера са щурмували форума на абордаж, стават активни участници в конструктивни дискусии. Флеймът се превръща в спасителния пояс и когато форумът е в агония – участниците са притихнал и скучаят, посещаемостта пада. Тогава изведнъж се появява устат гост, който ще накара всички да се обединят в името на защитата на своите ценности. Понякога подобна спасителна тактика се прилага от самите собственици на форума.
Флеймът в мрежовото общуване наподобява уличния жаргон. Етическите норми налагат забрана на много неща и въпреки всичко и двете явления продължават да съществуват. Именно отричането им им придава изключителна привлекателност. Много зависи от модератора, който може да направлява дискусията в желаната посока, да разтървава хваналите се за гушата събеседници и да превърне флейма в свой съюзник.
Ръководство на е-разбойника
Съществуват много тактики, които флеймърите прилагат. Тук няма да разкриваме тайните на занаята, а само ще покажем най-простите от тях.
Най-лесният начин да се “сдърпате” със събеседника си е да намерите граматически и стилистични грешки в неговия постинг и да ги обсъдите на всеослушание (spelling flame). Малко повече творчество е необходимо, ако решите да поразсъждавате върху неговия прякор (name flame). Флеймърите, които имат склонност към теоретизиране, често прибягват до логически анализ на основни понятия (dictionary flame). Нещо от рода: “Как може да обсъждаш котката на съседа, като дори едно свястно обяснение на това що е котка не си дал...”.
Много полезно при разпалване на флейм е да заемете спрямо събеседника позиция на “доброто татенце” (“та, аз искам само да помогна”).
За дискредитиране на опонента най-добре е да се прибягва към лъжа, да се пише от името на друг потребител, с което завинаги да се почерни доброто му име, да се демонстрират скромни познания по психоанализа (“ако анализираме това по Фройд...”)
Безотказно оръжие е цитирането. Ако ви мързи да напрягате мозъка си, можете просто да изчакате момента, в който дискусията набере скорост. Тогава лесно ще намерите противоречие между първия и последния постинг на опонента. Ако всички приложени методи не помогнат, смело използвайте различни обиди. Колкото са по-неоснователни и оскърбителни, толкова по-голям ефект ще имат.
Как да запазим достойнство
Когато се разгори флейм, бъдете сигурни, че победители няма да има, само жертви. Гениално по своята простота решение е да не се поддавате на провокации. А ако все пак ви се иска да участвате в дискусията?
Ето няколко съвета как да излезете от ситуацията с минимални загуби.
Когато сте готови с емоционалния си отговор, пребройте до десет, преди да натиснете бутона Send.
Постоянно придвижвайте дискусията напред, като не давате на флеймъра да зацикля на някакъв неин аспект.
Помнете – и във форума мълчанието е злато.
Няма смисъл да заплашвате флеймъра, че ще се оплачете на модератора. Направо се оплачете.
Флеймът може да е опасен. Никога не можете да предвидите колко дълбоко ще ви засегне опонентът при следващия си удар. Не губете самообладание и не избухвайте.
Майтапя се.
